“Хляб и сол да има…” гласи една мъдрост от миналото. Обичаите и традициите, съкровищница българска, се носят от векове и българщината се крепи на хляба. Култ към него, насъщния, страх и прехрана, е бил за прадедите ни.

Съвремието е забравило тези традиции и обичаи, но и до ден днешен, хлябът е винаги присъстващ на трапезата. Хлебарят никога няма да остане без работа, защото хляб се е яло винаги и винаги ще се яде. Той не е мода, да дойде и да си отиде – него винаги ще го има! Прастара професия, но актуална, благословена от Бога и ползотворна. Неизменно необходима! Хлебарят се труди от ранни зори до късно, защото “Хлябът е цар и господар!”. Посрещането на лични гости се прави по обичай с мед и хляб.Коледните погачи, новогодишните баници, великденските козунаци – във всички наши християнски празници, главна роля взима хляба! Когато говорим за тялото Христово и кръвта му, ние ги оприличаваме с хляба и виното! Българщината е в нас и в хляба на нашите родители!

Хлебарската професия е една от най-достойните и неумиращи, криеща в себе си и миналото, и бъдещето ни!