СКЪПИ ЗРЕЛОСТНИЦИ,
Вие дойдохте в нашето училище като любопитни тийнейджъри с ранички и питащи очи. Няма да забравя деня, в който за пръв път се изправих с дневник пред вас като учител, но разбрах още тогава, че искам да бъда и ваш приятел. Изминаха за някои 4, за други – 5 години и всеки от вас стана голям и отговорен човек. През цялото това време, ние с радост следихме успехите ви, радвахме се на постиженията. Днес вие, като птици от гнезда, излитате от училище към новия живот на възрастни. Пожелавам ви да останете такива смели, искрени, целеустремени и честни хора, да не се страхувате да бъдете различни. Намерете за себе си цели и вървете към тях по най-правилния път. Главното в живота е точно това – да намерите себе си и да разберете към какво се стремите. Нека успехът ви бъде съчетан с рационални и мъдри решения, посрещайте трудностите смело, а успехите – с идеята, че може и повече.
Като ваш учител и директор на СГХСТ, с пълна увереност мога да кажа, че сте готови за самостоятелния живот, за достигането на поставените цели, към големи победи и пораснали мечти. Животът е борба, пълна не с трудности, а с приключения. Ако любовта се случваше на всеки, нямаше да е най-хубавото преживяване. Желая ви живот, изпълнен с приключения с щастлив край и винаги да има човек, с когото да ги споделите.
Дойде мигът за последния звънец, който е ярък и запомнящ се момент в живота на всеки човек, но съдбата ви изправи пред изпитание. През тази година нищо не е същото и никога не се е случвало. Изправени сте пред възможността да преодолеете голям проблем, да успеете и да се справите, въпреки всичко. Време е да се сбогувате с училището, макар и по по-различен начин, от който сте си представяли, и да опознаете нов свят. Пожелавам той да бъде по-хубав и вълнуващ от досегашния, да няма непреодолими изпитания и разочарования. Уроците не свършват с последния звънец, оттук започва по-трудното – да се доказвате не с оценки, а със знания, които ще ви помогнат да постигнете успехи, да осъществите мечтите си и ще ви направят истински щастливи.
Скоро прочетох стихотворение, което най-точно изразява чувствата ми в този момент:
Отново май, поредна утрин
с кристален въздух и безброй мечти,
над двора слънцето поглежда меко
и снощен дъжд с лъчи суши.
Вятърът издухва спомен от порой
и птици пеят, и е топло, светло,
но в квартала ще цари покой.
Не ще вратите се отворят,
не ще се веят знамена
и няма песен да се лее,
и няма да трептят сърца.
Звукът на токчета го няма,
на мъжки силни гласове,
на класната гласа задавен
„Попътен вятър“ щом рече.
Тъй дворът ще остане празен –
безшумен, глух, осиротял,
Хем пет години силно мразен,
хем тайно малко домилял.
И вместо за последно приятел да прегърнем,
последна глътка заедно от „Училище“ да пием,
Последен взор ний няма да обърнем,
А вкъщи сълзи тихично ще трием.
Никога не забравяйте вашите учители, които винаги ще се радват да ви видят и непременно се връщайте в любимото училище, дори само в мислите си.
Бъдете смели, следвайте мечтите си и бъдете щастливи!
Р.Гигова – Директор на СГХСТ